Търговският конфликт САЩ-Китай бе сред темите, дискутирани от лидерите на

 

Търговският спор САЩ-Китай бе измежду тематиките, дискутирани от водачите на Г-7 на срещата им в Биариц. Доналд Тръмп отхвърли, че комерсиалната война с Китай е провокирала спорове на срещата на върха на Г-7, само че уточни, че към този момент ще се въздържи от допълнителна ескалация.  " Мисля, че те почитат комерсиалната война. Това би трябвало да се случи ", съобщи Тръмп. Всъщност европейските членове на Г-7 неведнъж са изразявали безпокойствие по отношение на опасността от комерсиалната война за международната стопанска система.

-------------------

 

Президентът на Съединени американски щати въобще не харесва кмета на Лондон Садик Хан и при всеки комфортен случай не пропуща да покаже това. Двамата мъже изпитват дълбока взаимна злост. „ Хан е злополучие, което може единствено да се утежнява “, написа неотдавна Тръмп в Туитър. В изявление той се оплака и от Конгреса, като съобщи, че с членовете му „ искрено казано, е по-трудно да се поддържа връзка, в сравнение с с задграничните водачи. Защото те имат свои визии, в никакъв случай не знаете тъкмо какви са те, само че пък има свое мнение “. Доналд Тръмп стартира акцията си за преизбиране през 2020 година с тирада, която беше цялостна с офанзиви към медиите („ подправени вести “), към съперниците му като цяло („ ядосана крайнолява мафия “) и към демократите: „ Те желаят да разрушат страната ни, както знаем “.

Президентът на Китай Си Цзинпин е навръх противоположния полюс – той не демонстрира обществено, даже и да е подразнен от нещо, като продължаващите всеобщи митинги в Хонконг, увеличаващото се интернационално безпокойствие от новата мощ на Пекин или комерсиалната война със Съединени американски щати. За разлика от Тръмп, Си съвсем постоянно постъпва по този начин.

Тези две противоположни персони са в центъра на нещо, което не е съществувало от края на Студената война: все по-поляризиращ се свят, разграничен на политически и стопански сфери на въздействие. Едва ли е изненада, че съперничеството сред одобрената и изгряващата суперсила толкоз намерено се показва. Последствията от него няма да повлияят единствено на Вашингтон и на Пекин, само че и на всички останали страни от Г-7 – страни, които стоят зад към 80% от световния стопански артикул, две трети от световната търговия и две трети от популацията на света. 

За разлика от спора сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, в този момент откритото опълчване не е разпалено от идеологическо или военно съревнование, а от икономическо. Вашингтон счита, че Пекин го провокира, и при ръководството на Тръмп двете най-големи национални стопански системи са подтикнати да се опълчат една на друга. Това последователно лимитира световното произвеждане и веригите за доставка, свързани с Китай; доставки, от които съвсем всички страни зависят.

Проблем, а не опция

В. „ Файненшъл таймс “ предизвести, че китайско-американско съревнование е „ най-важното геополитическо събитие в нашата епоха “. Как индустриалните държави или Европейски Съюз, или Германия да работят в тази обстановка?

Ако Съединени американски щати бяха ръководени от различен президент, щеше да е елементарно да се отговори на този въпрос. Европа споделя своите съществени полезности и стопански ред със Съединени американски щати, не с Китай, който е властническа страна. Доналд Тръмп и неговата нападателна икономическа и митническа политика с мотото „ Америка преди всичко “ са предизвикателство освен за Китай, само че също по този начин за европейските съдружници на Америка и за страни като Канада, Япония и Южна Корея. Всички те – изключително подвластната в комерсиално отношение Германия – имат ползи в Китай. Решението сред Вашингтон и Пекин не е опция, то е алтернатива.

Сега американската администрация – повече, в сравнение с властта в Пекин – тласка останалия свят да заеме ясна позиция. Отношението към „ Хуаей “ може да бъде образец: от месеци Вашингтон оказва напън върху страните да спрат да работят със противоречивата китайска компания за доставка на мрежово съоръжение. През май администрацията включи компанията в черен лист, забраняващ на компании да работят с „ Хуаей “ без експлицитното утвърждение на управляващите. Американски компании като „ Google “ и „ Интел “ към този момент оповестиха, че ще прекратят професионалните си взаимоотношения с „ Хуаей “.

Над 140 китайски компании в областта на електрониката, авиацията, полупроводниците и инженерството вече са включени в черния лист на Съединени американски щати. Вашингтон ги счита за опасност за националната сигурност и се пробва да затрудни останалите страни и компании с връзки в Съединени американски щати да работят с тях.

Тръмп постоянно афишира, че ще постанова мита на китайския импорт към Съединени американски щати. Вашингтон е на път да наложи мита на съвсем целия импорт на Китай. В писмо до Тръмп основният преговарящ с Китай Робърт Лайтизър и американската Търговска камара предизвестяват, че следващ пакет от мита „ трагично ще усили вредите за американските консуматори, служащи, бизнес и стопанска система “.

Подходът припомня на тактиката на Вашингтон към Иран: или си с нас, или си срещу нас. И също по този начин е съпроводена с подтекст, който отдавна не е употребен в Съединени американски щати: шефът на политическото обмисляне в Държавния департамент Кирън Скинър, съобщи, че  съперничеството с Китай „ е борба с в действителност друга цивилизация “.

Пекин, който употребява достъпа до своите пазари, с цел да оказва политически напън от години, в този момент се възприема като жертва на личните си тактики. В по-ранните стадии на инициираната от Тръмп комерсиална война Китай действаше по-отбранително. Сега обаче предприе остри дейности. В края на май Пекин разгласи собствен лист на „ ненадеждни “ задгранични компании и заплаши да спре износа на редки земни метали – доста значима суровина за високотехнологичната промишленост. Държавната агитация приготвя популацията за идващи тежки времена: „ Никой, никоя мощ не би трябвало да подценява и омаловажава непоколебимото предпочитание на китайския народ и неговата мощ и увереност да участва във война “, написа китайското политическо издание " Цюйшъ ".

Променящи се тактики

В същото време Пекин също приспособява политиките си към новата действителност. Китайското управление предизвиква бизнесмените, инженерите и учените да се усъвършенстват и да засилят софтуерния бранш в Китай. „ От китайска гледна точка търговската война настава доста рано, защото страната остава подвластна от американските съставни елементи. Но също по този начин се приема като удостоверение на лична му тактика “, споделя Макс Ценглайн от берлинския Институт за китайски науки " Меркатор ". Преди 4 години Пекин изготви главен проект, наименуван „ Произведено в Китай 2025 “, за развиването на 10 индустриални бранша. Сега той се трансформира целево: в типичен високотехнологични браншове като самолетостроенето ръководството на Китайската компартия явно желае да одобри, че има дефекти, споделя Ценглайн. „ Полупроводниковите чипове и изкуственият разсъдък, въпреки това, явно са приоритет. “

Най-важният стопански консултант на Си Цзинпин и основен преговарящ Лю Хъ дори е на мнение, че възходящият търговски спор има положителен резултат върху Китай. „ Натискът извън ще ни помогне да подобрим нововъведенията и личните ни благоприятни условия за развиване, тъй че можем да създадем промени и да се пригодим по-бързо, с цел да реализираме напредък на по-високо качествено равнище “. Националният  ежедневник „ Глобал таймс “ в Пекин напомни откъс от немския мъдрец Фридрих Ницше: „ Това, което не ни убива, ни прави по-силни “, и той беше всеобщо споделян в китайския интернет.

Пекин подхранва тази софтуерна упоритост посредством нападателна външна политика, като ускорява съществуващи към този момент съюзи и основава нови – от Русия до Централна Азия и Близкия изток. Като цяло Си пътува отвън страната доста по-често от предшественика си, както и от съперника си Тръмп. Си, наподобява, е станал по-гъвкав в икономическата и комерсиалната политика, когато става въпрос за Европейски Съюз и за други страни. Въпреки че Китай от дълго време реагира на наложените мита от Съединени американски щати на правилото каквото повикало, такова се обадило, страната също по този начин понижава мита и налози за други страни.

По време на лидерски срещи по света Си Цзинпин признава за основателни някои от рецензиите към властта и това е изцяло разбираемо.Той разгласи промени, а първите към този момент могат да бъдат видяни. Например BMW получи позволение да вземе мажоритарен дял в взаимна компании, а немският химически гигант BASF получи зелена светлина, с цел да строи фабрика. Пекин също по този начин се съгласи да понижи нараствания потенциал в стоманодобивната промишленост и да отдръпна жалбата си в Световната комерсиална организация против антидъмпинговите мита, наложени от Европейски Съюз.

Европейците виждат, че Китай е под напън – отчасти защото желае да избегне войната на два фронта сред Вашинтон и Брюксел. На срещата на върха ЕС–Китай през април европейците заплашиха да не подписват финалното взаимно изказване – тактика, което се е потвърдила като сполучлива. Накрая, китайците се съгласиха на по-ясни формулировки, което освен значи по-добър достъп до китайския пазар, само че разрешава и политически механизъм да следи напредъка при установяването на „ обективна конкуренция “ и „ равни условия “ в търговията.

В центъра на спора

Много страни от Г-20 споделят запасите на Тръмп към Китай, само че са и обезпокоени, че комерсиална война може да срине международния стопански ред, при чието създаване Америка има водеща роля. Става дума за мащаба: Китай не може да се съпоставя с Иран или Япония, наказването на Америка през 80-те години. Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики в предишното имаха търговски размер от 2 милиарда $ на година. Търговията с Китай сега е 2 милиарда $ дневно.

Продължаващите стопански престрелки сред Съединени американски щати и Китай имат последици освен за тях, само че и за други страни. Китайският пазар е по-голям за немските промишлености, чийто експорт е по-голям от този на американското произвеждане. Миналото лято над 40% от немските компании, работещи в Китай, и над половината от немските компании, работещи в Съединени американски щати, започнаха да усещат следствията от митата.

Европа се намира в центъра на спора. От една страна, еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом акцентира, че е ангажирана с присъединяване на повече страни. „ Категорично не споделяме метода на Тръмп. Китай е наш стопански съперник, само че не и политически зложелател “, съобщи тя пред „ Шпигел “. От друга страна, Европейски Съюз разгласи Китай за „ систематичен съперник “. Европейски хардлайнери като бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен считат, че трансатлантическият съюз би трябвало да бъде по-силно обвързван, с цел да се опълчи на Пекин. Франция и Обединеното кралство оказват военна поддръжка на Съединени американски щати с военноморски кораби, които реализират морски патрули в западната част на Тихия океан.

Съвместна политическа и икономическа тактика за опълчване на Китай ще изисква Тръмп да почита съдружниците на Америка и в последна сметка да държи на думата си. И двете обаче са малко евентуални. Той заплашва европейските и азиатските си съдружници със същите способи, които употребява и против Китай. Дори и година след началото на комерсиалната война все още не е ясно по какъв начин спорът с Китай най-после ще бъде решен.

Както постоянно се случва, всичко ще зависи от това кой вид ще даде по-обещаващи благоприятни условия за преизбирането на Тръмп: съглашение с неговия неравномерен съперник Си Цзинпин, което американският президент може да продаде като „ най-голямата договорка на всички времена “, или да употребява Китай като мощно чучело за идната акция.